Довършителни работи- голяма мъка!
А иначе мъж ми изобщо не може да се каже, че е мързелив. А мъж ми просто ми обяснява, че "цял живот ще правим този апартамент, спокойно, някой ден и това ще се оправи". Аз ще забивам пирони и дюбели, пък той ще готви, мие, чисти и пере всеки ден...да видим кое ще му хареса повече....Пък и по мое мнение си струва да жертваш някой и друг ден в пробиване и т.н., защото все си мисля, че той ще бие първи отбой. Ако не си сигурен в синтаксиса - използвай другата форма за публикуване на мнение и съответните бутони за код и усмивчици. Ама той синът ни бил много малък, щял да съсипе нова масичка, щял да съсипе нов килим ... Ами още сме си с тези вехтории, които ме дразнят вече безобразно. В момента още нямаме мебели и спим на походни легла, но имаме колонки, закачени на стените без да сме ги включили към усилвател, корнизи с пердета (старите все още), контакти, полилеи, аплици (в стаите, за които сме купили)... Вече сменяме трето жилище, откакто сме семейство, но до лампи не можем да го докараме. Да не говорим, че като се нанесохме нямахме нищо и взехме масичка на 40 год. Дайте идея как да го провокирам отново да се "запали". Днес пак обяснявах за 13587 път, че не е необходимо да купуваме екстра луксозни стоки и че детето ще е малко още поне 5
години и ще освинва всичко, но това не значи, че трябва да живеем така. Доколкото съм срещала такива те трудно се "палят". Е, и аз имах едни лайсни за ваната, които сложихме 4 години след предишния ни ремонт. Е, не съм очаквала, че забиването на 2 пирона за картини ще е такова бавно и мъчително преживяване. Жените могат да бъдат страхотни инати..!!! И аз съм мързел, ама не оставям нещата така. И се дразня, че като започнахме апартаманта имаше направо несекващ ентусиазъм, идеи, планове. Или просто така ще си караме- бавно и когат` стане!? Имам и картини и гоблени и просто искам не да стоят върху гардероба, а да създават уюта, за който мечтая. Имам проблем с безхаберието на мъжа ми към жилището, което вече направо ме влудява! Миналата седмица докато аз фугирах плочки в банята, съпругът ми връзваше новите звънци. Моя баща е същия, вече не живея в бащината си къща, а леглото което той е започнал да ми прави преди 15 години още не е готово. Някои неща трудно се правят от един, затова държа, подавам, навивам, развивам... Обикновено сутрината плануваме какво ще свършим вечерта и като се върнем от работа, уморени или не, с всичките деца около нас - започваме. Опитай да контактувате с хора които обзавеждат нови жилища или просто правят ремонти. От мерак го правим, въпреки че ни е вторият основен ремонт на това жилище.И задължително двамата! От супата, която съм сърбала от живота, научих,че не е много добре да показваш ,че можеш всичко!Да, ама ако пред собствения си съпруг играеш някаква роля....много жалко... Преди месец слагахме контакти в хола, купени същия ден - до 3 часа сутринта, на другата вечер (или по-скоро сутрин ) - в спалнята. Просто си има такива мъже, или се заеми ти, или живота ти ще мине в чааакане . Разбира се не го казвам само от личен опит.Просто има една такава категория мъже за които "домът" не е приориритет. Сега последно съм купила необходимите дюбели / все нямаше подходящи, нещо че има 5 кутии различни видове в къщи/, но пък бор-машината я бил дал на приятел! Средно сме живели по три годин в предишните апартаменти, та за такъв период сме успявали само контакти да сложим и по една крушка на фасонка да виси във всяка стая. Така правех аз, когато не се направи нещо, намирах начин и време и го свършвах, но вече не.Бих извикала майстор, или поне бих казала, че съм платила на майстор да го направи(въпреки,че съм го свършила аз). Така правех аз, когато не се направи нещо, намирах начин и време и го свършвах, но вече не.Бих извикала майстор, или поне бих казала, че съм платила на майстор да го направи(въпреки,че съм го свършила аз).